надмина́вам

1. (кого, какво) Изпреварвам някого или нещо, постигам по-добри резултати.

По пътя надмина две коли.
Надмина го в работата.

2. (кого, какво) Превъзхождам, стоя по-високо.

Надмина приятелите си по успех.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надминавам надминаваме
второ лице надминаваш надминавате
трето лице надминава надминават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надминавах надминавахме
второ лице надминава надминавахте
трето лице надминава надминаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надминавах надминавахме
второ лице надминаваше надминавахте
трето лице надминаваше надминаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надминавай надминавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надминавал надминавала надминавало надминавали
членувана надминавалия надминавалата надминавалото надминавалите
с пълен член надминавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надминавал надминавала надминавало надминавали
членувана надминавалия надминавалата надминавалото надминавалите
с пълен член надминавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надминаван надминавана надминавано надминавани
членувана надминавания надминаваната надминаваното надминаваните
с пълен член надминаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надминаващ надминаваща надминаващо надминаващи
членувана надминаващия надминаващата надминаващото надминаващите
с пълен член надминаващият — — —
Деепричастие
надминавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-ми-на-вам
  • форми надмина́ваш, несв. и надми́на, св.
Източник