надпрева́рвам

(кого) Излизам по-напред от някого в състезание; надминавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надпреварвам надпреварваме
второ лице надпреварваш надпреварвате
трето лице надпреварва надпреварват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надпреварвах надпреварвахме
второ лице надпреварва надпреварвахте
трето лице надпреварва надпреварваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надпреварвах надпреварвахме
второ лице надпреварваше надпреварвахте
трето лице надпреварваше надпреварваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надпреварвай надпреварвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надпреварвал надпреварвала надпреварвало надпреварвали
членувана надпреварвалия надпреварвалата надпреварвалото надпреварвалите
с пълен член надпреварвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надпреварвал надпреварвала надпреварвало надпреварвали
членувана надпреварвалия надпреварвалата надпреварвалото надпреварвалите
с пълен член надпреварвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надпреварван надпреварвана надпреварвано надпреварвани
членувана надпреварвания надпреварваната надпреварваното надпреварваните
с пълен член надпреварваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надпреварващ надпреварваща надпреварващо надпреварващи
членувана надпреварващия надпреварващата надпреварващото надпреварващите
с пълен член надпреварващият — — —
Деепричастие
надпреварвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-п-ре-вар-вам
  • форми надпрева́рваш, несв. и надпрева́ря, св.
Източник