надви́вам

(кого, какво) Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам.

Надвиха го в борбата.
Надвих страха си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надвивам надвиваме
второ лице надвиваш надвивате
трето лице надвива надвиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надвивах надвивахме
второ лице надвива надвивахте
трето лице надвива надвиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надвивах надвивахме
второ лице надвиваше надвивахте
трето лице надвиваше надвиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надвивай надвивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвивал надвивала надвивало надвивали
членувана надвивалия надвивалата надвивалото надвивалите
с пълен член надвивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвивал надвивала надвивало надвивали
членувана надвивалия надвивалата надвивалото надвивалите
с пълен член надвивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвиван надвивана надвивано надвивани
членувана надвивания надвиваната надвиваното надвиваните
с пълен член надвиваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надвиващ надвиваща надвиващо надвиващи
членувана надвиващия надвиващата надвиващото надвиващите
с пълен член надвиващият — — —
Деепричастие
надвивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне над-ви-вам
  • форми надви́ваш, несв. и надви́я, св.
Източник