Източник
-
избъ́рзвам -
1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам.
Избързах да се прибера по-рано.
-
2. Правя нещо по-рано от необходимото.
Не трябваше да избързваш с предложението.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избързвам | избързваме |
| второ лице | избързваш | избързвате |
| трето лице | избързва | избързват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избързвах | избързвахме |
| второ лице | избързва | избързвахте |
| трето лице | избързва | избързваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | избързвах | избързвахме |
| второ лице | избързваше | избързвахте |
| трето лице | избързваше | избързваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| избързвай | избързвайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избързвал | избързвала | избързвало | избързвали |
| членувана | избързвалия | избързвалата | избързвалото | избързвалите |
| с пълен член | избързвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избързвал | избързвала | избързвало | избързвали |
| членувана | избързвалия | избързвалата | избързвалото | избързвалите |
| с пълен член | избързвалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | избързващ | избързваща | избързващо | избързващи |
| членувана | избързващия | избързващата | избързващото | избързващите |
| с пълен член | избързващият | — | — | — |
Деепричастие
| избързвайки |