прибъ́рзвам

1. Започвам внезапно да бързам.

2. Поради бързане не обмислям нещо достатъчно добре и затова сгрешавам.

Не прибързвай в заключенията си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прибързвам прибързваме
второ лице прибързваш прибързвате
трето лице прибързва прибързват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прибързвах прибързвахме
второ лице прибързва прибързвахте
трето лице прибързва прибързваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прибързвах прибързвахме
второ лице прибързваше прибързвахте
трето лице прибързваше прибързваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прибързвай прибързвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прибързвал прибързвала прибързвало прибързвали
членувана прибързвалия прибързвалата прибързвалото прибързвалите
с пълен член прибързвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прибързвал прибързвала прибързвало прибързвали
членувана прибързвалия прибързвалата прибързвалото прибързвалите
с пълен член прибързвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прибързващ прибързваща прибързващо прибързващи
членувана прибързващия прибързващата прибързващото прибързващите
с пълен член прибързващият — — —
Деепричастие
прибързвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-бър-з-вам
  • форми прибързваш, несв. и прибързам, св.
Източник