нади́гам

(какво) Вдигам, издигам, местя нагоре.

Надигам края на килима.
Надигам глава

Проявявам неподчинение, бунтувам се.

Надигам глава

Ставам надут, възгордявам се.

Надигам глас

Повишавам глас.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надигам надигаме
второ лице надигаш надигате
трето лице надига надигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надигах надигахме
второ лице надига надигахте
трето лице надига надигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надигах надигахме
второ лице надигаше надигахте
трето лице надигаше надигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надигай надигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надигал надигала надигало надигали
членувана надигалия надигалата надигалото надигалите
с пълен член надигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надигал надигала надигало надигали
членувана надигалия надигалата надигалото надигалите
с пълен член надигалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надиган надигана надигано надигани
членувана надигания надиганата надиганото надиганите
с пълен член надиганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надигащ надигаща надигащо надигащи
членувана надигащия надигащата надигащото надигащите
с пълен член надигащият — — —
Деепричастие
надигайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ди-гам
  • форми нади́гаш, несв. и нади́гна, св.
Източник
надигам се

1. Гордея се, надувам се.

2. Съвземам се (след боледуване).

3. Извисявам се, започвам да нараствам.

4. Активизирам се, започвам борба.

  • възвратен глагол
  • форми надигна се