1.

изпра́вям

1. (какво) Поставям да стои прав.

Изправям книгите на рафта.
Изправям падналия стол.

2. (кого) Помагам да стане прав.

Изправям болен човек.

3. (какво) За части на тялото — изпъвам, повдигам нещо наведено.

Изправям ръката си.
Изправям главата си.

4. (кого) Заставям да се яви пред съд, на разпит и подобни.

5. (преносно, кого) Поставям пред опасност, провал, решение, въпрос, проблем и други.

Случаят го изправи пред опасността от провал.
Изправям пред дилема.

6. За токоизправител — преобразувам променлив ток в постоянен.

От „изправя“ с наставката -ям.

Изправям/изправя глава

Недоволствам, бунтувам се.

Изправям се/изправя се на крака

Вдигам се след тежко боледуване.

Изправям се/изправя се на крака

След криза оправям финансовото си положение.

Изправя/изправи ми се косата

(разговорно) Изпадам в ужас.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изправям изправяме
второ лице изправяш изправяте
трето лице изправя изправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изправях изправяхме
второ лице изправя изправяхте
трето лице изправя изправяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изправях изправяхме
второ лице изправяше изправяхте
трето лице изправяше изправяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изправяй изправяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправял изправяла изправяло изправяли
членувана изправялия изправялата изправялото изправялите
с пълен член изправялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправял изправяла изправяло изправяли
членувана изправялия изправялата изправялото изправялите
с пълен член изправялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправян изправяна изправяно изправяни
членувана изправяния изправяната изправяното изправяните
с пълен член изправяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправящ изправяща изправящо изправящи
членувана изправящия изправящата изправящото изправящите
с пълен член изправящият — — —
Деепричастие
изправяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ра-вям
  • форми изпра́вяш, несв. и изпра́вя, св.
Източници
изправям се

1. Заставам прав.

Детето започна да се изправя.
Стана от стола и се изправи до прозореца.
Изправиха се до леглото на болния.

2. Изопвам тялото си, раменете си.

Изправи се, не се прегърбвай!

3. Заставам пред съд, за разпит и други.

Изправих се пред съда с ужасно обвинение.

4. (преносно) Заставам пред някого за решаване.

Прен мене се изправи въпросът за женитбата.

5. (преносно) Обявявам се против някого или нещо.

И ти ли се изправяш срещу мене.

6. (разговорно) Оздравявам след тежко боледуване.

След един месец се изправих на крака.
  • възвратен глагол
  • форми изправя се

2.

изпра́вям

книжовно

1. (какво) Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им.

Изправям грешките на предшественика си.

2. (какво) Поправям, коригирам грешки в писан текст или говор.

3. (какво) Отстранявам недостатък в зрението, слуха и други.

Кривогледството се изправя с операция.

4. (какво) Превъзпитавам.

Изправям характер.
Изправям поведение.

От „изправя“ с наставката -ям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изправям изправяме
второ лице изправяш изправяте
трето лице изправя изправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изправях изправяхме
второ лице изправя изправяхте
трето лице изправя изправяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изправях изправяхме
второ лице изправяше изправяхте
трето лице изправяше изправяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изправяй изправяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправял изправяла изправяло изправяли
членувана изправялия изправялата изправялото изправялите
с пълен член изправялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправял изправяла изправяло изправяли
членувана изправялия изправялата изправялото изправялите
с пълен член изправялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправян изправяна изправяно изправяни
членувана изправяния изправяната изправяното изправяните
с пълен член изправяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправящ изправяща изправящо изправящи
членувана изправящия изправящата изправящото изправящите
с пълен член изправящият — — —
Деепричастие
изправяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изпра́вяш, несв. и изпра́вя, св.
Източници