щръ́квам

1. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча.

Мустаците му са щръкнали от студа.

2. (преносно) Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин.

Щръквам на прозореца.

3. (преносно, разговорно) Заставам прав някъде, стърча.

Сутрин рано-рано щръква на терасата.
щръкване — съществително име
щръкнал — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице щръквам щръкваме
второ лице щръкваш щръквате
трето лице щръква щръкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице щръквах щръквахме
второ лице щръква щръквахте
трето лице щръква щръкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице щръквах щръквахме
второ лице щръкваше щръквахте
трето лице щръкваше щръкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
щръквай щръквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръквал щръквала щръквало щръквали
членувана щръквалия щръквалата щръквалото щръквалите
с пълен член щръквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръквал щръквала щръквало щръквали
членувана щръквалия щръквалата щръквалото щръквалите
с пълен член щръквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щръкващ щръкваща щръкващо щръкващи
членувана щръкващия щръкващата щръкващото щръкващите
с пълен член щръкващият — — —
Деепричастие
щръквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне щрък-вам
  • форми щръ́кваш, несв. и щръ́кна, св.
Източник