Източник
-
стърча́ -
1. (разговорно) Стоя прав, изправен и бездеен.
Защо стърчиш така — седни.
-
2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго.
Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше.
От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | стърча | стърчим |
| второ лице | стърчиш | стърчите |
| трето лице | стърчи | стърчат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | стърчах | стърчахме |
| второ лице | стърча | стърчахте |
| трето лице | стърча | стърчаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | стърчах | стърчахме |
| второ лице | стърчеше | стърчахте |
| трето лице | стърчеше | стърчаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| стърчи | стърчете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стърчал | стърчала | стърчало | стърчали |
| членувана | стърчалия | стърчалата | стърчалото | стърчалите |
| с пълен член | стърчалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стърчал | стърчала | стърчало | стърчали |
| членувана | стърчалия | стърчалата | стърчалото | стърчалите |
| с пълен член | стърчалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | стърчащ | стърчаща | стърчащо | стърчащи |
| членувана | стърчащия | стърчащата | стърчащото | стърчащите |
| с пълен член | стърчащият | — | — | — |
Деепричастие
| стърчейки |