стърча́

1. (разговорно) Стоя прав, изправен и бездеен.

Защо стърчиш така — седни.

2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго.

Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше.
От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стърча стърчим
второ лице стърчиш стърчите
трето лице стърчи стърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стърчах стърчахме
второ лице стърча стърчахте
трето лице стърча стърчаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стърчах стърчахме
второ лице стърчеше стърчахте
трето лице стърчеше стърчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стърчи стърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърчал стърчала стърчало стърчали
членувана стърчалия стърчалата стърчалото стърчалите
с пълен член стърчалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърчал стърчала стърчало стърчали
членувана стърчалия стърчалата стърчалото стърчалите
с пълен член стърчалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стърчащ стърчаща стърчащо стърчащи
членувана стърчащия стърчащата стърчащото стърчащите
с пълен член стърчащият — — —
Деепричастие
стърчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стър-ча
  • форми стърчи́ш, мин. св. стърча́х, мин. прич. стърча́л, несв.
Източник