1.

изда́вам

1. (какво) Давам докрай определеното количество.

Издадох си парите за дрехи.

2. (какво) Предавам по документи служебни материали, имущество и др. при напускане на работа.

Касиерката още не е издала.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издавам издаваме
второ лице издаваш издавате
трето лице издава издават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издава издавахте
трето лице издава издаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издаваше издавахте
трето лице издаваше издаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издавай издавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаван издавана издавано издавани
членувана издавания издаваната издаваното издаваните
с пълен член издаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаващ издаваща издаващо издаващи
членувана издаващия издаващата издаващото издаващите
с пълен член издаващият — — —
Деепричастие
издавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-да-вам
  • форми изда́ваш, несв. и изда́м, св.
Източник
издавам се

Давам всичко, каквото имам, за някаква цел.

  • възвратен глагол
  • форми издам се

2.

изда́вам

1. (какво) Правя нещо да се отдели от другите, да изпъкне.

Издавам устни за целувка.
Издавам крака си.

2. (какво) Излъчвам, изпускам (звук, мирис, светлина и подобни).

Моторът издава шум.
Лампата издава светлина.

3. (какво) Изразявам чувство; показвам, разкривам.

Изразът му издава омраза.
Позата му издава загриженост.

4. (кого какво) Изказвам тайна или предавам човек.

Издадоха го в полицията.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издавам издаваме
второ лице издаваш издавате
трето лице издава издават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издава издавахте
трето лице издава издаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издаваше издавахте
трето лице издаваше издаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издавай издавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаван издавана издавано издавани
членувана издавания издаваната издаваното издаваните
с пълен член издаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаващ издаваща издаващо издаващи
членувана издаващия издаващата издаващото издаващите
с пълен член издаващият — — —
Деепричастие
издавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изда́ваш, несв. и изда́м, св.
Източник
издавам се

1. Изпъквам пред останалите.

Гредата се издава напред.

2. Разкривам присъствието си, чувствата, мислите си.

Не се издаваше, че е полицай.
  • възвратен глагол
  • форми издам се

3.

изда́вам

1. (какво) Отпечатвам, публикувам чрез печатане (книга, вестник и подобни).

Издадоха голям научен сборник.

2. (какво) Обнародвам (заповед, указ и подобни).

3. (какво) Изготвям официален документ (диплома, паспорт и подобни).

4. (какво) Отправям (устно) заповед, нареждам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издавам издаваме
второ лице издаваш издавате
трето лице издава издават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издава издавахте
трето лице издава издаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издавах издавахме
второ лице издаваше издавахте
трето лице издаваше издаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издавай издавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издавал издавала издавало издавали
членувана издавалия издавалата издавалото издавалите
с пълен член издавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаван издавана издавано издавани
членувана издавания издаваната издаваното издаваните
с пълен член издаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издаващ издаваща издаващо издаващи
членувана издаващия издаващата издаващото издаващите
с пълен член издаващият — — —
Деепричастие
издавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изда́ваш, несв. и изда́м, св.
Източник