обнаро́двам

(какво) Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам.

Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обнародвам обнародваме
второ лице обнародваш обнародвате
трето лице обнародва обнародват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обнародвах обнародвахме
второ лице обнародва обнародвахте
трето лице обнародва обнародваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обнародвах обнародвахме
второ лице обнародваше обнародвахте
трето лице обнародваше обнародваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обнародвай обнародвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обнародвал обнародвала обнародвало обнародвали
членувана обнародвалия обнародвалата обнародвалото обнародвалите
с пълен член обнародвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обнародвал обнародвала обнародвало обнародвали
членувана обнародвалия обнародвалата обнародвалото обнародвалите
с пълен член обнародвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обнародван обнародвана обнародвано обнародвани
членувана обнародвания обнародваната обнародваното обнародваните
с пълен член обнародваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обнародващ обнародваща обнародващо обнародващи
членувана обнародващия обнародващата обнародващото обнародващите
с пълен член обнародващият — — —
Деепричастие
обнародвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне об-на-род-вам
  • форми обнаро́дваш, несв.
Източник