разтръбя́вам

1. (какво) Чрез тръбене предизвиквам вниманието на хората, за да им съобщя нещо; разгласявам, разпространявам.

2. (какво, преносно) Казвам на много хора нещо, което е тайна.

Той веднага го разтръби из града.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтръбявам разтръбяваме
второ лице разтръбяваш разтръбявате
трето лице разтръбява разтръбяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръбявах разтръбявахме
второ лице разтръбява разтръбявахте
трето лице разтръбява разтръбяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтръбявах разтръбявахме
второ лице разтръбяваше разтръбявахте
трето лице разтръбяваше разтръбяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтръбявай разтръбявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбявал разтръбявала разтръбявало разтръбявали
членувана разтръбявалия разтръбявалата разтръбявалото разтръбявалите
с пълен член разтръбявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбявал разтръбявала разтръбявало разтръбявали
членувана разтръбявалия разтръбявалата разтръбявалото разтръбявалите
с пълен член разтръбявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбяван разтръбявана разтръбявано разтръбявани
членувана разтръбявания разтръбяваната разтръбяваното разтръбяваните
с пълен член разтръбяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтръбяващ разтръбяваща разтръбяващо разтръбяващи
членувана разтръбяващия разтръбяващата разтръбяващото разтръбяващите
с пълен член разтръбяващият — — —
Деепричастие
разтръбявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-т-ръ-бя-вам
  • форми разтръбяваш, несв. и разтръбя, св.
Източник