възвестя́вам

(какво) Тържествено обявявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възвестявам възвестяваме
второ лице възвестяваш възвестявате
трето лице възвестява възвестяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възвестявах възвестявахме
второ лице възвестява възвестявахте
трето лице възвестява възвестяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възвестявах възвестявахме
второ лице възвестяваше възвестявахте
трето лице възвестяваше възвестяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възвестявай възвестявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестявал възвестявала възвестявало възвестявали
членувана възвестявалия възвестявалата възвестявалото възвестявалите
с пълен член възвестявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестявал възвестявала възвестявало възвестявали
членувана възвестявалия възвестявалата възвестявалото възвестявалите
с пълен член възвестявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестяван възвестявана възвестявано възвестявани
членувана възвестявания възвестяваната възвестяваното възвестяваните
с пълен член възвестяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възвестяващ възвестяваща възвестяващо възвестяващи
членувана възвестяващия възвестяващата възвестяващото възвестяващите
с пълен член възвестяващият — — —
Деепричастие
възвестявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-вес-тя-вам
  • форми възвестя́ваш, несв. и възвестя́, св.
Източник