тръбя́

1. Свиря с тръба.

2. За тръба — издавам звук.

3. (преносно, какво) Шумно разгласявам, огласявам.

Тръбя за победата си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тръбя тръбим
второ лице тръбиш тръбите
трето лице тръби тръбят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тръбих тръбихме
второ лице тръби тръбихте
трето лице тръби тръбиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тръбях тръбяхме
второ лице тръбеше тръбяхте
трето лице тръбеше тръбяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тръби тръбете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръбил тръбила тръбило тръбили
членувана тръбилия тръбилата тръбилото тръбилите
с пълен член тръбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръбял тръбяла тръбяло тръбели
членувана тръбялия тръбялата тръбялото тръбелите
с пълен член тръбялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръбящ тръбяща тръбящо тръбящи
членувана тръбящия тръбящата тръбящото тръбящите
с пълен член тръбящият — — —
Деепричастие
тръбейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тръ-бя
  • форми тръби́ш, мин. св. тръби́х, мин. прич. тръби́л, несв.
Източник