гърмя́

1. Произвеждам гърмеж, стрелям.

Гърмят с пушките.

2. (преносно, безлично) Произвеждам или издавам силен звук, шум. гърми. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица.

Колелетата гърмят.
Радиото гърми.
Гласът му гърми в коридора.
гърмене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице гърмя гърмим
второ лице гърмиш гърмите
трето лице гърми гърмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице гърмях гърмяхме
второ лице гърмя гърмяхте
трето лице гърмя гърмяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице гърмях гърмяхме
второ лице гърмеше гърмяхте
трето лице гърмеше гърмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
гърми гърмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърмял гърмяла гърмяло гърмели
членувана гърмелия гърмялата гърмялото гърмелите
с пълен член гърмелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърмял гърмяла гърмяло гърмели
членувана гърмялия гърмялата гърмялото гърмелите
с пълен член гърмялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана гърмящ гърмяща гърмящо гърмящи
членувана гърмящия гърмящата гърмящото гърмящите
с пълен член гърмящият — — —
Деепричастие
гърмейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне гър-мя
  • форми гърми́ш, мин. св. гърмя́х, мин. прич. гърмя́л, несв.
Източник
гърми се

(безлично) Гърми.

  • възвратен глагол