кънтя́

За звук, песен — еча, отеквам, разнасям се в пространството.

Ударите кънтят.
Стъпки кънтят сутрин по улицата.
Песни кънтят над града.

Звукоподражателно от кънва „проехтява“, кънне, къннува (БЕР-ІІІ, 195-6). Срв. за словообразуването лъхвам > лъхтя, дъхвам > дъхтя.

кънтене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кънтя кънтим
второ лице кънтиш кънтите
трето лице кънти кънтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кънтях кънтяхме
второ лице кънтя кънтяхте
трето лице кънтя кънтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кънтях кънтяхме
второ лице кънтеше кънтяхте
трето лице кънтеше кънтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кънти кънтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кънтял кънтяла кънтяло кънтели
членувана кънтелия кънтялата кънтялото кънтелите
с пълен член кънтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кънтял кънтяла кънтяло кънтели
членувана кънтялия кънтялата кънтялото кънтелите
с пълен член кънтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кънтящ кънтяща кънтящо кънтящи
членувана кънтящия кънтящата кънтящото кънтящите
с пълен член кънтящият — — —
Деепричастие
кънтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кън-тя
  • форми кънти́ш, мин. св. кънтя́х, мин. прич. кънтя́л, несв.
Източници