тънтя́

(диалектно) Кънтя, тътна.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тънтя тънтим
второ лице тънтиш тънтите
трето лице тънти тънтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тънтях тънтяхме
второ лице тънтя тънтяхте
трето лице тънтя тънтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тънтях тънтяхме
второ лице тънтеше тънтяхте
трето лице тънтеше тънтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тънти тънтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънтял тънтяла тънтяло тънтели
членувана тънтелия тънтялата тънтялото тънтелите
с пълен член тънтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънтял тънтяла тънтяло тънтели
членувана тънтялия тънтялата тънтялото тънтелите
с пълен член тънтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тънтящ тънтяща тънтящо тънтящи
членувана тънтящия тънтящата тънтящото тънтящите
с пълен член тънтящият — — —
Деепричастие
тънтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тън-тя
  • форми тънти́ш, мин. св. тънтя́х, мин. прич. тънтя́л, несв.
Източник