ехтя́

1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително.

Камбаните ехтят.

2. За помещение, пространство — кънтя.

Планината ехти.
Залата ехти от викове и ръкопляскания.
ехтене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ехтя ехтим
второ лице ехтиш ехтите
трето лице ехти ехтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ехтях ехтяхме
второ лице ехтя ехтяхте
трето лице ехтя ехтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ехтях ехтяхме
второ лице ехтеше ехтяхте
трето лице ехтеше ехтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ехти ехтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ехтял ехтяла ехтяло ехтели
членувана ехтелия ехтялата ехтялото ехтелите
с пълен член ехтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ехтял ехтяла ехтяло ехтели
членувана ехтялия ехтялата ехтялото ехтелите
с пълен член ехтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ехтящ ехтяща ехтящо ехтящи
членувана ехтящия ехтящата ехтящото ехтящите
с пълен член ехтящият — — —
Деепричастие
ехтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ех-тя
  • форми ехти́ш, мин. св. ехтя́х, мин. прич. ехтя́л, несв.
Източник