Източник
-
звънтя́ -
1. Издавам звън.
Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо.
-
2. (преносно) За глас, смях и подобни — чувам се ясно, звънко.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | звънтя | звънтим |
| второ лице | звънтиш | звънтите |
| трето лице | звънти | звънтят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | звънтях | звънтяхме |
| второ лице | звънтя | звънтяхте |
| трето лице | звънтя | звънтяха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | звънтях | звънтяхме |
| второ лице | звънтеше | звънтяхте |
| трето лице | звънтеше | звънтяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| звънти | звънтете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | звънтял | звънтяла | звънтяло | звънтели |
| членувана | звънтелия | звънтялата | звънтялото | звънтелите |
| с пълен член | звънтелият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | звънтял | звънтяла | звънтяло | звънтели |
| членувана | звънтялия | звънтялата | звънтялото | звънтелите |
| с пълен член | звънтялият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | звънтящ | звънтяща | звънтящо | звънтящи |
| членувана | звънтящия | звънтящата | звънтящото | звънтящите |
| с пълен член | звънтящият | — | — | — |
Деепричастие
| звънтейки |