звънтя́

1. Издавам звън.

Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо.

2. (преносно) За глас, смях и подобни — чувам се ясно, звънко.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице звънтя звънтим
второ лице звънтиш звънтите
трето лице звънти звънтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице звънтях звънтяхме
второ лице звънтя звънтяхте
трето лице звънтя звънтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице звънтях звънтяхме
второ лице звънтеше звънтяхте
трето лице звънтеше звънтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звънти звънтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънтял звънтяла звънтяло звънтели
членувана звънтелия звънтялата звънтялото звънтелите
с пълен член звънтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънтял звънтяла звънтяло звънтели
членувана звънтялия звънтялата звънтялото звънтелите
с пълен член звънтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънтящ звънтяща звънтящо звънтящи
членувана звънтящия звънтящата звънтящото звънтящите
с пълен член звънтящият — — —
Деепричастие
звънтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне звън-тя
  • форми звънти́ш, мин. св. звънтя́х, мин. прич. звънтя́л, несв.
Източник