1.

звъня́

1. Издавам звън.

Телефонът звъни.

2. За глас, смях и звук, подобен на звън — разнасям се, звуча ясно, звънко.

*zvoniti праславянски звъня́

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице звъня звъним
второ лице звъниш звъните
трето лице звъни звънят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице звъних звънихме
второ лице звъни звънихте
трето лице звъни звъниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице звънях звъняхме
второ лице звънеше звъняхте
трето лице звънеше звъняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звъни звънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънил звънила звънило звънили
членувана звънилия звънилата звънилото звънилите
с пълен член звънилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънял звъняла звъняло звънели
членувана звънялия звънялата звънялото звънелите
с пълен член звънялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънящ звъняща звънящо звънящи
членувана звънящия звънящата звънящото звънящите
с пълен член звънящият — — —
Деепричастие
звънейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне звъ-ня
  • форми звъни́ш, мин. св. звъня́х, мин. прич. звъня́л, несв. и звъ́нна, св.
Източници

2.

звъня́

1. Правя нещо да издава звън.

Звъних дълго на вратата.

2. Обаждам се по телефона.

Звъних му вчера.

3. За час — отбелязвам се със звън на часовник; бия.

*zvoniti праславянски звъня́

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице звъня звъним
второ лице звъниш звъните
трето лице звъни звънят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице звъних звънихме
второ лице звъни звънихте
трето лице звъни звъниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице звънях звъняхме
второ лице звънеше звъняхте
трето лице звънеше звъняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
звъни звънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънил звънила звънило звънили
членувана звънилия звънилата звънилото звънилите
с пълен член звънилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънял звъняла звъняло звънели
членувана звънялия звънялата звънялото звънелите
с пълен член звънялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана звънящ звъняща звънящо звънящи
членувана звънящия звънящата звънящото звънящите
с пълен член звънящият — — —
Деепричастие
звънейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • форми звъни́ш, мин. св. звъни́х, мин. прич. звъни́л, несв. и звъ́нна, св.
Източници