дрънча́

Дрънкам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дрънча дрънчим
второ лице дрънчиш дрънчите
трето лице дрънчи дрънчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дрънчах дрънчахме
второ лице дрънча дрънчахте
трето лице дрънча дрънчаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дрънчах дрънчахме
второ лице дрънчеше дрънчахте
трето лице дрънчеше дрънчаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дрънчи дрънчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънчал дрънчала дрънчало дрънчали
членувана дрънчалия дрънчалата дрънчалото дрънчалите
с пълен член дрънчалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънчал дрънчала дрънчало дрънчали
членувана дрънчалия дрънчалата дрънчалото дрънчалите
с пълен член дрънчалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънчащ дрънчаща дрънчащо дрънчащи
членувана дрънчащия дрънчащата дрънчащото дрънчащите
с пълен член дрънчащият — — —
Деепричастие
дрънчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дрън-ча
  • форми дрънчи́ш, мин. св. дрънча́х, мин. прич. дрънча́л, несв.
Източник