тра́кам

1. Удрям се о твърд предмет и издавам характерен шум, наподобяващ трак-трак.

Счупеното стъкло трака от вятъра.

2. (какво) Удрям два твърди предмета, които издават същия шум.

Тракам чиниите.
Тракам чашите.

3. (преносно) Правя нещо с такъв шум.

Тракам на машината.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тракам тракаме
второ лице тракаш тракате
трето лице трака тракат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице траках тракахме
второ лице трака тракахте
трето лице трака тракаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице траках тракахме
второ лице тракаше тракахте
трето лице тракаше тракаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тракай тракайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тракал тракала тракало тракали
членувана тракалия тракалата тракалото тракалите
с пълен член тракалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тракал тракала тракало тракали
членувана тракалия тракалата тракалото тракалите
с пълен член тракалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тракан тракана тракано тракани
членувана тракания траканата траканото траканите
с пълен член траканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тракащ тракаща тракащо тракащи
членувана тракащия тракащата тракащото тракащите
с пълен член тракащият — — —
Деепричастие
тракайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тра-кам
  • форми тра́каш, несв.
Източник
тракам се

Удрям се о твърд предмет и издавам шум.

Вратата се трака от вятъра.
  • възвратен глагол