хло́пам

1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам.

Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра.

2. (разговорно) Чукам с нещо по нещо, обикновено за да ми отворят, да ме чуят.

Кой хлопа?
Хлопам по прозореца.
Хлопа ми дъската

(разговорно) Не съм добре психически, луд съм.

Хлопам на вратата/вратите

За нещо предстоящо — настъпвам.

Хлопам на нечия врата

Моля за помощ, подкрепа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хлопам хлопаме
второ лице хлопаш хлопате
трето лице хлопа хлопат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хлопах хлопахме
второ лице хлопа хлопахте
трето лице хлопа хлопаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хлопах хлопахме
второ лице хлопаше хлопахте
трето лице хлопаше хлопаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хлопай хлопайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопал хлопала хлопало хлопали
членувана хлопалия хлопалата хлопалото хлопалите
с пълен член хлопалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопал хлопала хлопало хлопали
членувана хлопалия хлопалата хлопалото хлопалите
с пълен член хлопалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопащ хлопаща хлопащо хлопащи
членувана хлопащия хлопащата хлопащото хлопащите
с пълен член хлопащият — — —
Деепричастие
хлопайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хло-пам
  • форми хло́паш, несв.
Източник