трещя́

(безлично) Произвеждам силен гръм, шум. — трещи. Гърми, чува се трясък.

Гръмотевици трещят.

< слав. *trěščati, старобълг. трѣскати, производна на трясък.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трещя трещим
второ лице трещиш трещите
трето лице трещи трещят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице трещях трещяхме
второ лице трещя трещяхте
трето лице трещя трещяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трещях трещяхме
второ лице трещеше трещяхте
трето лице трещеше трещяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трещи трещете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трещял трещяла трещяло трещели
членувана трещелия трещялата трещялото трещелите
с пълен член трещелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трещял трещяла трещяло трещели
членувана трещялия трещялата трещялото трещелите
с пълен член трещялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трещящ трещяща трещящо трещящи
членувана трещящия трещящата трещящото трещящите
с пълен член трещящият — — —
Деепричастие
трещейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тре-щя
  • форми трещи́ш, мин. св. трещя́х, мин. прич. трещя́л, несв.
Източници