изгърмя́вам

1. Гърмя еднократно.

2. (какво) Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стрелба.

3. Правя нещо с единичен грохот, гръм.

Каруцата изгърмя надолу.
Изгърмявам/изгърмя си патроните

Използвам, изразходвам всичките си възможности.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изгърмявам изгърмяваме
второ лице изгърмяваш изгърмявате
трето лице изгърмява изгърмяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърмявах изгърмявахме
второ лице изгърмява изгърмявахте
трето лице изгърмява изгърмяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изгърмявах изгърмявахме
второ лице изгърмяваше изгърмявахте
трето лице изгърмяваше изгърмяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изгърмявай изгърмявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмявал изгърмявала изгърмявало изгърмявали
членувана изгърмявалия изгърмявалата изгърмявалото изгърмявалите
с пълен член изгърмявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмявал изгърмявала изгърмявало изгърмявали
членувана изгърмявалия изгърмявалата изгърмявалото изгърмявалите
с пълен член изгърмявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмяван изгърмявана изгърмявано изгърмявани
членувана изгърмявания изгърмяваната изгърмяваното изгърмяваните
с пълен член изгърмяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгърмяващ изгърмяваща изгърмяващо изгърмяващи
членувана изгърмяващия изгърмяващата изгърмяващото изгърмяващите
с пълен член изгърмяващият — — —
Деепричастие
изгърмявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-гър-мя-вам
  • форми изгърмя́ваш, несв. и изгърмя́, св.
Източник