изстре́лвам

1. Стрелям един или няколко пъти с огнестрелно оръжие.

В далечината някой изстреля.

2. (какво) Със стреляне изхвърлям куршум, снаряд и други.

Изстреля два куршума.

3. (какво) Изхвърлям чрез специална апаратура в Космоса.

Изстреляха космическата совалка.

4. (преносно, разговорно) Изказвам, изричам нещо бързо, рязко.

Изстрелваше въпросите си високо и ясно.

5. (преносно, разговорно, кого) Карам да отиде някъде бързо; засилвам.

Изстрелях го да купи сутрешния вестник.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изстрелвам изстрелваме
второ лице изстрелваш изстрелвате
трето лице изстрелва изстрелват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изстрелвах изстрелвахме
второ лице изстрелва изстрелвахте
трето лице изстрелва изстрелваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изстрелвах изстрелвахме
второ лице изстрелваше изстрелвахте
трето лице изстрелваше изстрелваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изстрелвай изстрелвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстрелвал изстрелвала изстрелвало изстрелвали
членувана изстрелвалия изстрелвалата изстрелвалото изстрелвалите
с пълен член изстрелвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстрелвал изстрелвала изстрелвало изстрелвали
членувана изстрелвалия изстрелвалата изстрелвалото изстрелвалите
с пълен член изстрелвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстрелван изстрелвана изстрелвано изстрелвани
членувана изстрелвания изстрелваната изстрелваното изстрелваните
с пълен член изстрелваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изстрелващ изстрелваща изстрелващо изстрелващи
членувана изстрелващия изстрелващата изстрелващото изстрелващите
с пълен член изстрелващият — — —
Деепричастие
изстрелвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-стрел-вам
  • форми изстре́лваш, несв. и изстре́лям, св.
Източник