строша́вам

1. (какво) Правя на части чрез трошене; счупвам.

Строшавам чаша.

2. (преносно, кого) Потрошавам, смазвам, пребивам.

Строшиха го от бой.
Строшавам/строша си зъбите

(разговорно) Не мога да се справя, да разреша нещо.

Строшавам/строша си главата

(разговорно) Погубвам се сам; навреждам си тежко.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице строшавам строшаваме
второ лице строшаваш строшавате
трето лице строшава строшават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице строшавах строшавахме
второ лице строшава строшавахте
трето лице строшава строшаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице строшавах строшавахме
второ лице строшаваше строшавахте
трето лице строшаваше строшаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
строшавай строшавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строшавал строшавала строшавало строшавали
членувана строшавалия строшавалата строшавалото строшавалите
с пълен член строшавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строшавал строшавала строшавало строшавали
членувана строшавалия строшавалата строшавалото строшавалите
с пълен член строшавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строшаван строшавана строшавано строшавани
членувана строшавания строшаваната строшаваното строшаваните
с пълен член строшаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строшаващ строшаваща строшаващо строшаващи
членувана строшаващия строшаващата строшаващото строшаващите
с пълен член строшаващият — — —
Деепричастие
строшавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стро-ша-вам
  • форми строша́ваш, несв. и строша́, св.
Източник