разчу́пвам

1. (какво) Разделям на две чрез чупене.

Разчупих хляба.

2. (какво) Разделям на много части, на късове.

3. (какво) Правя отвор в нещо; счупвам, строшавам.

Разчупих леда с камък.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разчупвам разчупваме
второ лице разчупваш разчупвате
трето лице разчупва разчупват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разчупвах разчупвахме
второ лице разчупва разчупвахте
трето лице разчупва разчупваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разчупвах разчупвахме
второ лице разчупваше разчупвахте
трето лице разчупваше разчупваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разчупвай разчупвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупвал разчупвала разчупвало разчупвали
членувана разчупвалия разчупвалата разчупвалото разчупвалите
с пълен член разчупвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупвал разчупвала разчупвало разчупвали
членувана разчупвалия разчупвалата разчупвалото разчупвалите
с пълен член разчупвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупван разчупвана разчупвано разчупвани
членувана разчупвания разчупваната разчупваното разчупваните
с пълен член разчупваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчупващ разчупваща разчупващо разчупващи
членувана разчупващия разчупващата разчупващото разчупващите
с пълен член разчупващият — — —
Деепричастие
разчупвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-чуп-вам
  • форми разчупваш, несв. и разчупя, св.
Източник