разче́квам

1. (кого, какво) Разтварям нашироко до болка нещо прибрано, свито, свързано (обикновено уста, крака).

2. (кого, какво) Разделям нещо свито, свързано чрез дърпане встрани.

Разчекнах печенето агне.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разчеквам разчекваме
второ лице разчекваш разчеквате
трето лице разчеква разчекват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разчеквах разчеквахме
второ лице разчеква разчеквахте
трето лице разчеква разчекваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разчеквах разчеквахме
второ лице разчекваше разчеквахте
трето лице разчекваше разчекваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разчеквай разчеквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчеквал разчеквала разчеквало разчеквали
членувана разчеквалия разчеквалата разчеквалото разчеквалите
с пълен член разчеквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчеквал разчеквала разчеквало разчеквали
членувана разчеквалия разчеквалата разчеквалото разчеквалите
с пълен член разчеквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчекван разчеквана разчеквано разчеквани
членувана разчеквания разчекваната разчекваното разчекваните
с пълен член разчекваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разчекващ разчекваща разчекващо разчекващи
членувана разчекващия разчекващата разчекващото разчекващите
с пълен член разчекващият — — —
Деепричастие
разчеквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-чек-вам
  • форми разчекваш, несв. и разчекна, св.
Източник