че́кна

разговорно

1. (какво) Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам.

Чекна пръстите си.

2. (какво, разговорно, пренебрежително) Чупя, кърша. чекна се. Кривя се, заемам/правя неприлични пози.

Защо чекнеш клоните на дръвчето?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице чекна чекнем
второ лице чекнеш чекнете
трето лице чекне чекнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице чекнах чекнахме
второ лице чекна чекнахте
трето лице чекна чекнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице чекнех чекнехме
второ лице чекнеше чекнехте
трето лице чекнеше чекнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
чекни чекнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чекнал чекнала чекнало чекнали
членувана чекналия чекналата чекналото чекналите
с пълен член чекналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чекнел чекнела чекнело чекнели
членувана чекнелия чекнелата чекнелото чекнелите
с пълен член чекнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана чекнат чекната чекнато чекнати
членувана чекнатия чекнатата чекнатото чекнатите
с пълен член чекнатият — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне чек-на
  • форми че́кнеш, мин. св. че́кнах и чекна́х, мин. прич. че́кнал и чекна́л, несв.
Източник