разце́пвам

1. (какво) Разделям на две (чрез цепене).

Разцепих дървото.
Разцепих навалицата.

2. (какво) Пуквам, спуквам, пропуквам, пръскам.

Разцепих динята, защото я изпуснах.

3. (какво, преносно) За партия, организация и други подобни — разделям, разединявам, разлъчвам.

4. (какво) За звук — прокънтявам, проечавам, процепвам.

разцепване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разцепвам разцепваме
второ лице разцепваш разцепвате
трето лице разцепва разцепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разцепвах разцепвахме
второ лице разцепва разцепвахте
трето лице разцепва разцепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разцепвах разцепвахме
второ лице разцепваше разцепвахте
трето лице разцепваше разцепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разцепвай разцепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцепвал разцепвала разцепвало разцепвали
членувана разцепвалия разцепвалата разцепвалото разцепвалите
с пълен член разцепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцепвал разцепвала разцепвало разцепвали
членувана разцепвалия разцепвалата разцепвалото разцепвалите
с пълен член разцепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцепван разцепвана разцепвано разцепвани
членувана разцепвания разцепваната разцепваното разцепваните
с пълен член разцепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разцепващ разцепваща разцепващо разцепващи
членувана разцепващия разцепващата разцепващото разцепващите
с пълен член разцепващият — — —
Деепричастие
разцепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-цеп-вам
  • форми разцепваш, несв. и разцепя, св.
Източник