разкъ́свам

(какво) Разделям на части или правя неправилен по форма отвор чрез късане; раздирам, съдирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разкъсвам разкъсваме
второ лице разкъсваш разкъсвате
трето лице разкъсва разкъсват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъсвах разкъсвахме
второ лице разкъсва разкъсвахте
трето лице разкъсва разкъсваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разкъсвах разкъсвахме
второ лице разкъсваше разкъсвахте
трето лице разкъсваше разкъсваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разкъсвай разкъсвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъсвал разкъсвала разкъсвало разкъсвали
членувана разкъсвалия разкъсвалата разкъсвалото разкъсвалите
с пълен член разкъсвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъсвал разкъсвала разкъсвало разкъсвали
членувана разкъсвалия разкъсвалата разкъсвалото разкъсвалите
с пълен член разкъсвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъсван разкъсвана разкъсвано разкъсвани
членувана разкъсвания разкъсваната разкъсваното разкъсваните
с пълен член разкъсваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разкъсващ разкъсваща разкъсващо разкъсващи
членувана разкъсващия разкъсващата разкъсващото разкъсващите
с пълен член разкъсващият — — —
Деепричастие
разкъсвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-къс-вам
  • форми разкъсваш, несв. и разкъсам, св.
Източник
разкъсвам се

1. Ставам на части, на късове.

2. (преносно) Намирам се в силно душевно колебание.

Разкъсвам се от мисли.

3. (преносно) Преуморявам се физически от различни по същност действия.

Разкъсвам се от работа.
  • възвратен глагол
  • форми разкъсам се