съди́рам

1. (какво) С дране разделям на части; скъсвам.

Съдрах тетрадката си.
Съдрах роклята си.

2. (какво, разговорно) Прокъсвам от продължително носене.

Съдирам/съдера от бой (някого)

(разговорно) Бия жестоко, безмилостно.

Съдирам се/съдера се от рев/плач

(разговорно) Плача много дълго, до захласване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съдирам съдираме
второ лице съдираш съдирате
трето лице съдира съдират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съдирах съдирахме
второ лице съдира съдирахте
трето лице съдира съдираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съдирах съдирахме
второ лице съдираше съдирахте
трето лице съдираше съдираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съдирай съдирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдирал съдирала съдирало съдирали
членувана съдиралия съдиралата съдиралото съдиралите
с пълен член съдиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдирал съдирала съдирало съдирали
членувана съдиралия съдиралата съдиралото съдиралите
с пълен член съдиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдиран съдирана съдирано съдирани
членувана съдирания съдираната съдираното съдираните
с пълен член съдираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съдиращ съдираща съдиращо съдиращи
членувана съдиращия съдиращата съдиращото съдиращите
с пълен член съдиращият — — —
Деепричастие
съдирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-ди-рам
  • форми съди́раш, несв. и съдера́, св.
Източник
съдирам се

Разделям се на части с дране, скъсвам се.

Обувките ми се съдраха от носене.
  • възвратен глагол
  • форми съдера се