разди́рам

1. (какво) Разделям на части чрез дране.

Раздирам рокля.

2. (какво) Причинявам външна рана чрез одраскване по кожата.

Раздрах си пръста на пирон.

3. (какво, преносно) За вик, писък, звук и други — пронизвам, процепвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице раздирам раздираме
второ лице раздираш раздирате
трето лице раздира раздират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице раздирах раздирахме
второ лице раздира раздирахте
трето лице раздира раздираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице раздирах раздирахме
второ лице раздираше раздирахте
трето лице раздираше раздираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раздирай раздирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздирал раздирала раздирало раздирали
членувана раздиралия раздиралата раздиралото раздиралите
с пълен член раздиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздирал раздирала раздирало раздирали
членувана раздиралия раздиралата раздиралото раздиралите
с пълен член раздиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздиран раздирана раздирано раздирани
членувана раздирания раздираната раздираното раздираните
с пълен член раздираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздиращ раздираща раздиращо раздиращи
членувана раздиращия раздиращата раздиращото раздиращите
с пълен член раздиращият — — —
Деепричастие
раздирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ди-рам
  • форми раздираш, несв. и раздера, св.
Източник