разси́чам

1. (какво) Деля на две части чрез сечене.

Разсичам дърво.

2. (какво) Разделям, разрязвам, прорязвам.

Реката разсича града.
Светлината на лампата разсече мрака.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разсичам разсичаме
второ лице разсичаш разсичате
трето лице разсича разсичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разсичах разсичахме
второ лице разсича разсичахте
трето лице разсича разсичаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разсичах разсичахме
второ лице разсичаше разсичахте
трето лице разсичаше разсичаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разсичай разсичайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсичал разсичала разсичало разсичали
членувана разсичалия разсичалата разсичалото разсичалите
с пълен член разсичалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсичал разсичала разсичало разсичали
членувана разсичалия разсичалата разсичалото разсичалите
с пълен член разсичалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсичан разсичана разсичано разсичани
членувана разсичания разсичаната разсичаното разсичаните
с пълен член разсичаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разсичащ разсичаща разсичащо разсичащи
членувана разсичащия разсичащата разсичащото разсичащите
с пълен член разсичащият — — —
Деепричастие
разсичайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-си-чам
  • форми разсичаш, несв. и разсека, св.
Източник