съси́чам

(кого) Със сечене убивам или разполовявам.

Замахна със сабята си и съсече неприятеля от рамото до кръста.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съсичам съсичаме
второ лице съсичаш съсичате
трето лице съсича съсичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съсичах съсичахме
второ лице съсича съсичахте
трето лице съсича съсичаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съсичах съсичахме
второ лице съсичаше съсичахте
трето лице съсичаше съсичаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съсичай съсичайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсичал съсичала съсичало съсичали
членувана съсичалия съсичалата съсичалото съсичалите
с пълен член съсичалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсичал съсичала съсичало съсичали
членувана съсичалия съсичалата съсичалото съсичалите
с пълен член съсичалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсичан съсичана съсичано съсичани
членувана съсичания съсичаната съсичаното съсичаните
с пълен член съсичаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсичащ съсичаща съсичащо съсичащи
членувана съсичащия съсичащата съсичащото съсичащите
с пълен член съсичащият — — —
Деепричастие
съсичайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-си-чам
  • форми съси́чаш, несв. и съсека́, св.
Източник