разединя́вам

(кого, какво) Нарушавам единството; разделям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разединявам разединяваме
второ лице разединяваш разединявате
трето лице разединява разединяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разединявах разединявахме
второ лице разединява разединявахте
трето лице разединява разединяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разединявах разединявахме
второ лице разединяваше разединявахте
трето лице разединяваше разединяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разединявай разединявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разединявал разединявала разединявало разединявали
членувана разединявалия разединявалата разединявалото разединявалите
с пълен член разединявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разединявал разединявала разединявало разединявали
членувана разединявалия разединявалата разединявалото разединявалите
с пълен член разединявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разединяван разединявана разединявано разединявани
членувана разединявания разединяваната разединяваното разединяваните
с пълен член разединяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разединяващ разединяваща разединяващо разединяващи
членувана разединяващия разединяващата разединяващото разединяващите
с пълен член разединяващият — — —
Деепричастие
разединявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ра-зе-ди-ня-вам
  • форми разединяваш, несв. и разединя, св.
Източник