развъ́рзвам

1. (какво) Отвързвам нещо завързано.

Развързвам куче.

2. (какво, преносно) Освобождавам.

Развързвам кесията си

Проявявам щедрост.

Развързвам ръцете

Позволявам на някого да направи нещо, не му преча.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развързвам развързваме
второ лице развързваш развързвате
трето лице развързва развързват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развързвах развързвахме
второ лице развързва развързвахте
трето лице развързва развързваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развързвах развързвахме
второ лице развързваше развързвахте
трето лице развързваше развързваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развързвай развързвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързвал развързвала развързвало развързвали
членувана развързвалия развързвалата развързвалото развързвалите
с пълен член развързвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързвал развързвала развързвало развързвали
членувана развързвалия развързвалата развързвалото развързвалите
с пълен член развързвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързван развързвана развързвано развързвани
членувана развързвания развързваната развързваното развързваните
с пълен член развързваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързващ развързваща развързващо развързващи
членувана развързващия развързващата развързващото развързващите
с пълен член развързващият — — —
Деепричастие
развързвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-вър-з-вам
  • форми развързваш, несв. и развържа, св.
Източник