отвъ́рзвам

отврѣшти старобългарски отвъ́рзвам

старобълг. отврѣшти, отвръзѫ (виж връзвам).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отвързвам отвързваме
второ лице отвързваш отвързвате
трето лице отвързва отвързват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отвързвах отвързвахме
второ лице отвързва отвързвахте
трето лице отвързва отвързваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отвързвах отвързвахме
второ лице отвързваше отвързвахте
трето лице отвързваше отвързваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отвързвай отвързвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързвал отвързвала отвързвало отвързвали
членувана отвързвалия отвързвалата отвързвалото отвързвалите
с пълен член отвързвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързвал отвързвала отвързвало отвързвали
членувана отвързвалия отвързвалата отвързвалото отвързвалите
с пълен член отвързвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързван отвързвана отвързвано отвързвани
членувана отвързвания отвързваната отвързваното отвързваните
с пълен член отвързваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързващ отвързваща отвързващо отвързващи
членувана отвързващия отвързващата отвързващото отвързващите
с пълен член отвързващият — — —
Деепричастие
отвързвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-вър-з-вам
Източници