отпу́щам

1. (какво) Преставам да държа, пущам.

Отпусна ръката ѝ.

2. (какво) Отслабвам, разхлабвам.

Отпусни малко въжето.

3. (какво) Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам.,

Отпусни роклята
защото е къса.

4. (какво) Пускам надолу, провесвам.

Отпусни ръката си.

5. (какво) Давам средства, пари.

Отпуснаха пенсия по бедност.

6. (преносно, кого) Отболява ме, става по-слабо.,

Зъбът ме боля цяла нощ
чак на сутринта ме отпусна малко.

7. (кого) Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато.

Хубавата атмосфера отпуска човека.

8. (какво) Оставям нещо да порасте.

Отпуснал си корем.
Отпускам глава

Угрижвам се, обезсърчавам се.

Отпущам глас/гърло

Започвам да артикулирам по-силно (да пея, да говоря, да плача).

Отпускам душата/сърцето си

Преставам да се тревожа.

Отпускам душата/сърцето си

Споделям пред някого чувствата си.

Отпускам кесията си

Давам пари, харча.

Отпускам колана

Преяждам, надебелявам.

Отпускам колана

Започвам да купувам за храна това, което най-много ми харесва; угаждам си.

Отпускам му края

Преставам да върша работата си.

Отпускам му края

Не се интересувам от нищо.

Отпускам му края

Разточителствам, живея лекомислено.

Отпускам ръце

Преставам да действам, не предприемам нищо поради безсилие или отчаяние.

Отпускам си езика/устата

Говоря повече, отколкото трябва.

Отпускам юздите

Оставям някого да върши каквото иска.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отпущам отпущаме
второ лице отпущаш отпущате
трето лице отпуща отпущат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отпущах отпущахме
второ лице отпуща отпущахте
трето лице отпуща отпущаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отпущах отпущахме
второ лице отпущаше отпущахте
трето лице отпущаше отпущаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отпущай отпущайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпущал отпущала отпущало отпущали
членувана отпущалия отпущалата отпущалото отпущалите
с пълен член отпущалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпущал отпущала отпущало отпущали
членувана отпущалия отпущалата отпущалото отпущалите
с пълен член отпущалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпущан отпущана отпущано отпущани
членувана отпущания отпущаната отпущаното отпущаните
с пълен член отпущаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпущащ отпущаща отпущащо отпущащи
членувана отпущащия отпущащата отпущащото отпущащите
с пълен член отпущащият — — —
Деепричастие
отпущайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-пу-щам
  • форми отпу́щаш и отпу́скам, отпу́скаш, несв. и отпу́сна, св.
Източник
отпущам се

1. Заставам в ненапрегнато състояние.

Отпусна се на стола.

2. Провисвам се, спускам се надолу.

Въжето се отпусна надолу.

3. Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит.

След прането блузата се отпусна.
Кожата ѝ се отпусна.

4. Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам.

След десетина минути детето се отпусна и заговори.

5. Преставам да пестя, правя непредвидени разходи.

Тя се отпусна и купи скъпата играчка.

6. Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам.,

Не се отпускай
иначе всички ще разберат мъката ти.

7. Намалявам енергията си за работа.

Не се отпускай в края на срока!

8. За време — омеквам, ставам топло.

Времето се отпусна.
  • възвратен глагол
  • форми отпускам се, отпусна се