разреша́вам

1. (какво, на кого) Давам свобода; позволявам, допускам.

Разрешавам да отидеш на кино.

2. (какво) Намирам, търся изход, решение; решавам.

Разрешавам проблем.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разрешавам разрешаваме
второ лице разрешаваш разрешавате
трето лице разрешава разрешават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разрешавах разрешавахме
второ лице разрешава разрешавахте
трето лице разрешава разрешаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разрешавах разрешавахме
второ лице разрешаваше разрешавахте
трето лице разрешаваше разрешаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разрешавай разрешавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрешавал разрешавала разрешавало разрешавали
членувана разрешавалия разрешавалата разрешавалото разрешавалите
с пълен член разрешавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрешавал разрешавала разрешавало разрешавали
членувана разрешавалия разрешавалата разрешавалото разрешавалите
с пълен член разрешавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрешаван разрешавана разрешавано разрешавани
членувана разрешавания разрешаваната разрешаваното разрешаваните
с пълен член разрешаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрешаващ разрешаваща разрешаващо разрешаващи
членувана разрешаващия разрешаващата разрешаващото разрешаващите
с пълен член разрешаващият — — —
Деепричастие
разрешавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ре-ша-вам
  • форми разрешаваш, несв. и разреша, св.
Източник