позволя́вам

1. (на кого) Давам право, възможност на някого да извърши нещо; разрешавам.

2. Давам възможност да се направи нещо; допускам.

Моята работа не ми позволява да спортувам.
  • давам право
Позволявам си

Осмелявам се.

позволяване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице позволявам позволяваме
второ лице позволяваш позволявате
трето лице позволява позволяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице позволявах позволявахме
второ лице позволява позволявахте
трето лице позволява позволяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице позволявах позволявахме
второ лице позволяваше позволявахте
трето лице позволяваше позволяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
позволявай позволявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволявал позволявала позволявало позволявали
членувана позволявалия позволявалата позволявалото позволявалите
с пълен член позволявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволявал позволявала позволявало позволявали
членувана позволявалия позволявалата позволявалото позволявалите
с пълен член позволявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволяван позволявана позволявано позволявани
членувана позволявания позволяваната позволяваното позволяваните
с пълен член позволяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позволяващ позволяваща позволяващо позволяващи
членувана позволяващия позволяващата позволяващото позволяващите
с пълен член позволяващият — — —
Деепричастие
позволявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне поз-во-ля-вам
  • форми позволя́ваш, несв. и позволя́, св.
Източник