оторизи́рам

(кого/какво) Упълномощавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице оторизирам оторизираме
второ лице оторизираш оторизирате
трето лице оторизира оторизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице оторизирах оторизирахме
второ лице оторизира оторизирахте
трето лице оторизира оторизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице оторизирах оторизирахме
второ лице оторизираше оторизирахте
трето лице оторизираше оторизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оторизирай оторизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оторизирал оторизирала оторизирало оторизирали
членувана оторизиралия оторизиралата оторизиралото оторизиралите
с пълен член оторизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оторизирал оторизирала оторизирало оторизирали
членувана оторизиралия оторизиралата оторизиралото оторизиралите
с пълен член оторизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оторизиран оторизирана оторизирано оторизирани
членувана оторизирания оторизираната оторизираното оторизираните
с пълен член оторизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оторизиращ оторизираща оторизиращо оторизиращи
членувана оторизиращия оторизиращата оторизиращото оторизиращите
с пълен член оторизиращият — — —
Деепричастие
оторизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ото-ри-зи-рам
  • форми оторизи́раш, несв. и св.;
Източник