натова́рвам

1. (какво/кого, с какво) Товаря в достатъчна степен.

Натовариха два камиона с тухли.

2. (какво/кого, с какво, преносно) Възлагам на някого допълнителна работа или нови задължения.

Натовариха го с подготовката на фестивала.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натоварвам натоварваме
второ лице натоварваш натоварвате
трето лице натоварва натоварват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натоварвах натоварвахме
второ лице натоварва натоварвахте
трето лице натоварва натоварваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натоварвах натоварвахме
второ лице натоварваше натоварвахте
трето лице натоварваше натоварваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натоварвай натоварвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натоварвал натоварвала натоварвало натоварвали
членувана натоварвалия натоварвалата натоварвалото натоварвалите
с пълен член натоварвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натоварвал натоварвала натоварвало натоварвали
членувана натоварвалия натоварвалата натоварвалото натоварвалите
с пълен член натоварвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натоварван натоварвана натоварвано натоварвани
членувана натоварвания натоварваната натоварваното натоварваните
с пълен член натоварваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натоварващ натоварваща натоварващо натоварващи
членувана натоварващия натоварващата натоварващото натоварващите
с пълен член натоварващият — — —
Деепричастие
натоварвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-то-вар-вам
  • форми натова́рваш, несв. и натова́ря, св.
Източник