пре́ча

1. Стоя така, че не позволявам да се вижда или да се минава.

Преча на движението.

2. (на кого/на какво) Не позволявам да се осъществява нормално някаква дейност.

Телевизорът ми пречи да чета.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преча пречим
второ лице пречиш пречите
трето лице пречи пречат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пречих пречихме
второ лице пречи пречихте
трето лице пречи пречиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пречех пречехме
второ лице пречеше пречехте
трето лице пречеше пречеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пречи пречете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пречил пречила пречило пречили
членувана пречилия пречилата пречилото пречилите
с пълен член пречилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пречел пречела пречело пречели
членувана пречелия пречелата пречелото пречелите
с пълен член пречелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пречещ пречеща пречещо пречещи
членувана пречещия пречещата пречещото пречещите
с пълен член пречещият — — —
Деепричастие
пречейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-ча
  • форми пречиш, мин. св. пречих и пречих, мин. прич. пречил и пречил, несв.
Източник