попре́чвам

(на кого/на какво) Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам.

Попречих му да се качи.
Попречих на трамвая да мине.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице попречвам попречваме
второ лице попречваш попречвате
трето лице попречва попречват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице попречвах попречвахме
второ лице попречва попречвахте
трето лице попречва попречваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице попречвах попречвахме
второ лице попречваше попречвахте
трето лице попречваше попречваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
попречвай попречвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана попречвал попречвала попречвало попречвали
членувана попречвалия попречвалата попречвалото попречвалите
с пълен член попречвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана попречвал попречвала попречвало попречвали
членувана попречвалия попречвалата попречвалото попречвалите
с пълен член попречвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана попречващ попречваща попречващо попречващи
членувана попречващия попречващата попречващото попречващите
с пълен член попречващият — — —
Деепричастие
попречвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне поп-реч-вам
  • форми попре́чваш, несв. и попре́ча, св.
Източник