възпи́рам

1. (остаряло, кого какво) Спирам, задържам.

2. (кого) Уговарям да не извърши, попречвам.

Не мога повече да го възпирам, да прави, каквото ще!

3. (какво) Сдържам, въздържам, обуздавам (своя емоция).

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възпирам възпираме
второ лице възпираш възпирате
трето лице възпира възпират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възпирах възпирахме
второ лице възпира възпирахте
трето лице възпира възпираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възпирах възпирахме
второ лице възпираше възпирахте
трето лице възпираше възпираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възпирай възпирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпирал възпирала възпирало възпирали
членувана възпиралия възпиралата възпиралото възпиралите
с пълен член възпиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпирал възпирала възпирало възпирали
членувана възпиралия възпиралата възпиралото възпиралите
с пълен член възпиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпиран възпирана възпирано възпирани
членувана възпирания възпираната възпираното възпираните
с пълен член възпираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възпиращ възпираща възпиращо възпиращи
членувана възпиращия възпиращата възпиращото възпиращите
с пълен член възпиращият — — —
Деепричастие
възпирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-пи-рам
  • форми възпи́раш, несв. и възпра́, св.
Източник