удъ́ржам

1. (кого какво) Едва успявам да държа нещо тежко.

С мъка удържам тежкия куфар.

2. (кого какво) Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам.

Едва удържам колата по надолнището.
Удържам го да не си подаде оставката.

3. (на кого/на какво) Успявам да противостоя; издържам.

Платната едва удържаха на вятъра.
Не можах да удържа на натиска.

4. Задържам част от сума; правя удръжка.

Удържа пари за заема.
Удържам/удържа обещание/дума

Спазвам, изпълнявам обещанието си.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице удържам удържаме
второ лице удържаш удържате
трето лице удържа удържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице удържах удържахме
второ лице удържа удържахте
трето лице удържа удържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице удържах удържахме
второ лице удържаше удържахте
трето лице удържаше удържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удържай удържайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удържал удържала удържало удържали
членувана удържалия удържалата удържалото удържалите
с пълен член удържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удържал удържала удържало удържали
членувана удържалия удържалата удържалото удържалите
с пълен член удържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удържан удържана удържано удържани
членувана удържания удържаната удържаното удържаните
с пълен член удържаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана удържащ удържаща удържащо удържащи
членувана удържащия удържащата удържащото удържащите
с пълен член удържащият — — —
Деепричастие
удържайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне удър-жам
  • форми удъ́ржаш, несв. и удържа́, св.
Източник
удържам се

Сдържам вътрешен напор, желание.

Едва се удържах да не избухна.
Удържам се да не се изсмея.
  • възвратен глагол
  • форми удържа се