тра́я

1. Съществувам или се извършвам в определено време.

Тържеството трая два часа.
Щастието трая две години.

2. Издържам, не се развалям, не се повреждам.

Това грозде трае много.
Млякото не трае дълго.

3. (разговорно) Търпя, понасям.

Трая на болки.

траıати старобългарски тра́я

Старобълг. траıати, траѭ durare (17 в., Месецослов 16 в., Mikl.: 999), сръб. трајати. Южнослав. диал. глагол *trajati, *trajǫ сроден със староинд. tirati „преминава“, tārayati „прекарва“, trāyate „спасява = *прекарва“, авест. taurvan „превъзмогващ“, староперс. viya-tārayāma „ние преминахме“, осет. фæлтæрын „изпитвам“, фæлтæр „период“ (*pari-tar-), хет. tarh- „побеждава, превъзмогва“, лат. in-trō, -āre „влизам“, от ие. *trеh2-.

Трай, коньо, за зелена трева

(разговорно) За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице трая траем
второ лице траеш траете
трето лице трае траят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице траях траяхме
второ лице трая траяхте
трето лице трая траяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице траех траехме
второ лице траеше траехте
трето лице траеше траеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
трай трайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана траял траяла траяло траяли
членувана траялия траялата траялото траялите
с пълен член траялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана траел траела траело траели
членувана траелия траелата траелото траелите
с пълен член траелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана траещ траеща траещо траещи
членувана траещия траещата траещото траещите
с пълен член траещият — — —
Деепричастие
траейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне трая
  • форми тра́еш, мин. св. тра́я и трая́х, мин. прич. тра́ял и трая́л, несв.
Източници
трая си

(разговорно) Мълча си, кротувам си, не се намесвам.

Другите протестираха, но аз си траех.
  • възвратен глагол