съществу́вам

1. Налице съм, в наличност съм, има ме.

Съществува поверие, че тук са живели самодиви.
Градът вече не съществува.

2. Поддържам живота си, живея.

С тези средства едва съществувам.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съществувам съществуваме
второ лице съществуваш съществувате
трето лице съществува съществуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съществувах съществувахме
второ лице съществува съществувахте
трето лице съществува съществуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съществувах съществувахме
второ лице съществуваше съществувахте
трето лице съществуваше съществуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съществувай съществувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съществувал съществувала съществувало съществували
членувана съществувалия съществувалата съществувалото съществувалите
с пълен член съществувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съществувал съществувала съществувало съществували
членувана съществувалия съществувалата съществувалото съществувалите
с пълен член съществувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съществуващ съществуваща съществуващо съществуващи
членувана съществуващия съществуващата съществуващото съществуващите
с пълен член съществуващият — — —
Деепричастие
съществувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-щес-т-ву-вам
  • форми съществу́ваш, несв.
Източник